“Спомени от прашните тефтери”: Венеция – част трета

21.03.2017 10:10

Елегантност, изисканост, достолепие. Малки, извиващи се канали, прекрасни мостчета, издигащи се над тях. Венеция е единствена и уникална. Колкото и снимки да се гледат, филми и т.н., усещането от срещата с този великолепен град е несравнимо силно.

Зад всеки ъгъл граничат най – великолепни красоти. За мен Венеция е израз на мощ, могъщество, превъзходство, дори лека надменност, спокойствие, красота, величие. Щастлива съм, че намерихме спокойствие, далеч от пулсиращите тълпи. 

Просторни пейзажи, миниатюрни площадчета, морска шир, тесни, виещи се канали – всичко това е само една малка част от венецианския колорит.

Потайност – красоти, които не са достъпни за всички очи, а само за малцина привилегировани, които искрено в сърцата си желаят да видят „тайния“ и „скрит“ венециански колорит. Венеция сякаш изтри рязко всичките ми спомени и ми се иска пак и пак да ходя във Венеция. Това е величествен град, който е уникален в най-пълния смисъл на думата. Венеция, обожавам те! Щастлива съм, че имах възможността и късмета да те видя и то с моя най-любим човек на света – любимата ми майка.

Любима Венеция с любима майка! <3 Ние трите сме си перфектна компания.

Възможностите да обикнеш Венеция и да я намразиш са еднакво големи. А накъде ще се наклонят везните, зависи основно дали ще тръгнеш да разглеждаш Венеция според лъскавите брошури, или според сърцето си. Ние се доверихме изцяло на сърцата си, Венеция ни прие, допусна ни до себе си, представи ни шедьоврите си и трайно се настани в сърцата ни.

************

За обеда решихме да хапнем в някое от заведенията, разположени по Canale di Canareggio. В тихата част на квартала не видяхме да има много заведения. След бърз оглед избрахме едно приятно място с масички навън, разположени до канала, предлагащи прекрасна гледка към любимия ми мост над този канал и си поръчахме две пици – маргарита с пресни домати и стръкчета босилек и италианска – с биволска моцарела, пресни домати и рукола. Сервитъорът, който ни обслужваше, беше щедър в гласовитостта си и в настроението си. При поднасянето на моята пица започна да ми пее на висок глас:

„Tanti auguri a te,

Tanti auguri a te,

Tanti auguri, Alice *,

Tanti auguri a te!”

И подкани хората наоколо да ръкопляскат силно.

* докато пееше, набързо проведе един диалог сам със себе си:

 – Нали се казваш Аличе?

 – Всъщност, няма значение.

С мама се заливахме от смях и като ни отмина, започнахме да си хапваме с наслада от ултра тънките и вкусни пици.

Похапвайки си, си отпочинахме и продължихме с разходките в Canareggio – добре пазената венецианска тайна. Насладихме се отново на големия мост, разходихме се в частта, в която още не бяхме ходили и направихме обратен завой – през Canareggio към Castello ☺

По пътя наобратно минахме през любими познати места, както и през нови, непознати места. Още по-важно: намерихме отговор на въпроса какво е Венеция:

„Venezia e’ Laguna”

Обратната разходка ни поведе плавно през малките улички, площадчета, канали, църкви на Canareggio, еврейския квартал, към крайморската алея и един нов вход за Castello. Минахме покрай венецианската болница, която се намира на самия бряг. Моята мисъл беше, че гледката от прозорците, която се ширва напред към морето и островите, е най-големият лек за болните. А остров San Michele е точно срещу болницата – колко иронично удобно.

След болницата започва една уличка, която е толкова тясна, че трудно би могъл да застанеш в средата й и да си сложиш ръцете на кръста. Тази чудновата уличка отвежда директно в сърцевината на Castello. Разходихме се из чудни местенца, по които не бяхме стъпвали и изведнъж – о, чудо! – пред нас гордо блесна Arsenale.

19:38

Интересното е, че всеки ден минавахме покрай него, защото това е най-близката забележителност до нашия хотел според туристрическите брошури, но както вече стана ясно, ние не обичаме много да ги следваме ☺

Изненадващо беше, защото не очаквахме да излезем на Arsenale, затова и ахнахме от почуда към великолепието му, когато го съзряхме. Порадвахме се на красотата му и не след дълго се отправихме към хотела за малко отмора.

Още откакто станахме от пицарията, си наумихме да седнем някъде другаде малко по-късно за следобедно кафе и десерт – хапваше ни се тирамису или gelato. Но така и не се натъкнахме на кафене, което да ни „привика“, докато … не попаднахме на бляскавите витрини на сладкарница на via Garibaldi – нашата улица, на две крачки от нас. Поколебахме се едва няколко секунди между желанието за почивка и желанието за нещо нещо сладичко и ароматно италианско еспресо.

Изключително вкусни и красиви десерти ни примамваха от перфектно подредената и лъскава витрина, но дълбоко в себе си цял следобед знаех, че ми се яде един – единствен десерт – тирамису. И, разбира се, го поръчах за себе си, а мама си избра лешников сладолед. Настанихме се на една от масичките на улицата и когато ни сервираха поръчката, ахнахме два пъти – веднъж заради красивия й вид и втори път заради неустоимия вкус. Кафето без съмнение беше най-вкусното, което сме пили във Венеция, а десертите бяха съвършени.

Поглезихме се много приятно, след което си купихме салати от супермаркета и се прибрахме за почивка и релакс. Имахме нужда да съберем сили, защото плановете ни за вечерна разходка включваха идеята за преминаване през квартал San Marco и Ponte dell’Accademia към „стълбите“, както мама нарече грандиозната Santa Maria della Salute.

Това, което пропуснах да разкажа, е, че когато поехме от Arsenale към via Garibaldi, остнахаме изумени от мъглата, която се спускаше и движеше над морето, над отсрещната страна на Венеция и обвиваше нежно камбанарията на Сан Марко. Създаде се усещане за мистика. Останахме много изненадани от този феномен.

Почивката ни се отрази много добре. Подремнахме си, поприказвахме си, разгледахме някоя и друга снимка, хапнахме си салатките за вечеря и поехме на нашата вечерна разходка. Интересното за мен е, че не във всеки град обичам да излизам вечер, дори основно предпочитам дневните разходки по един ред причини, но Венеция е толкова добра и прекрасна към нас, че бих я обикаляла денонощно. Времето, което сварихме, беше изключително пролетно и мекотата на вечерта ни подканяше към прекрасни разходки.

Когато излязохме от хотела, забелязахме как много лека мъгла е обвила уличните фенери – като съвсем леко одимяване, което създаваше усещането за уют и мистична красота. Но когато излязохме на морето, там мъглата вече беше доста гъста. Усещането бе много странно – топла мартенска вечер и гъста мъгла, двете климатични състояния някакси не се връзваха едно с друго. Нищо не се виждаше от отсрещния бряг, както и от Сан Марко. 

В тази хубава неделна вечер имаше и нещо друго, което беше странно – нямаше ги тълпите с хора и макар и потънали в безвремие, осъзнахме, че търкалящите се куфари днес са принадлежали на заминаващи си в неделния ден. Индивиди, които още на следващия ден щяха да се сблъскат с реалността си, а ние имахме късмет – Венеция ни шринадлежеше, както и ние на нея за още една вечер и утрин.

Насладихме се на красотите на квартал Сан Марко и усещането беше различно – вечерно и безлюдно. Минахме по вече познатите мостчета, въздъхнахме пред все така грандиозните катедрали, прекосихме Campo S. Stefano и преминахме Ponte all’Accademia. От върха на моста е виждаше много малко, заради мъглата.

22.03.2017 07:04

Когато преминахме в Dorsoduro, всички пътеки бяха наши, затова този път решихме да поемем наляво, по пътечките между сградите. По пътя видяхме табелките, както и локацията на Пеги Гугенхайм. Така и разбрахме много малко за нея и нейната изложба но тя е автор на красивата мисъл за Венеция, която цитирах по-рано в разказа си. Около десет минути вървяхме почти сами, лъкатушейки се по острите завои между сградите. Когато стигнахме до Santa Maria della Salute, тя беше там само за нас и ни очакваше.

21:49

Усетих, че това беше сюблимен момент за мама и че тя се наслаждава с цялото си сърце. Сякаш този момент беше само за нея и най-съкровените й мечти. Пълното й удоволствие беше изписано на лицето й.

Отидохме да видим и лампата. После поехме наобратно по същия път – Ponte all’Accademia, Sestiere di San Marco, San Marco, хотела.

Бяхме доволни и щастливи ☺

Поприказвахме си за приказния ден, който преживяхме заедно и на който се насладихме с пълна душа и заспахме блажено.

• 

• 

• 

На следващата сутрин се събудихме и знаехме, че това е последното ни венецианско утро за това пътешествие. Но преди това ни предстоеше още една разходка из Венеция ☺ Ура! Закусихме, нарамихме раничките и потеглихме. И този път вече бяхме сред първите посетители на площад Сан Марко. Беше около 07:40. Имаше и една двойка японски младоженци, които си правеха сватбена фотосесия. Разгледахме хубаво и на спокойствие и се впуснахме към дебрите с лабиринти из квартала в посока към Rialto.  По уликите се движехме почти само ние и когато стогнахме до моста, там също все още нямаше много хора. Прекосихме го и поехме през Santa Croce и добре, че се случи така, защото коренно променхме представата си за квартала и то към много по-хубаво. 

• 

• 

Още вендага след слизането ни от Rialto мама забеляза една изключително красива църква, за която едва по-късно разбрахме, че е най старата във Венеция. Построена е през 5-и век и неколкократно е било опожаряване и издигана отново. Разходката ни в Santa Croce беше много приятна. Видяхме един старинен облик на квартала, както и няколко приказни църкви и площадчета. Минахме и през най-тясната уличка във Венеция.

Изведнъж пред нас се ширна Canale Grande, първия мост над него и железопътната гара Venezia Santa Lucia и знаехме, че Piazzale Roma вече е наблизо. Каналите в близост до автобусната гара са много красиви, има и директна гледка към огромния Canale Grande.

На летището стигнахме сравнително бързо и в прекрасно настроение. Използвахме времето си, за да пием кафе и да се разходим по магазините. На самолета се качихме с усмивки на лицата и много топлина в сърцата си. Докато вървяхме пеша по пистата към самолета, което само по себе си е забележително, уверено казахме на Италия да ни очаква отново съвсем скоро ☺

Венеция, ти си в сърцето ми <3

Venezia e’ Laguna!

 – La fine –