Една (не)обикновена разходка из Прага
Денят започна съвсем нормално, обикновено. “Разходка като разходка”, помислих си аз. И много моля, не ме разбирайте погрешно, аз обожавам да се разхождам, но през последните осем месеца излизам навън почти всеки ден, а някой път и по 2-3 пъти на ден. Затова и си мислех, че ме очаква ден из града, подобен на всички останали, и с нищо не бях подготвена за изненадите, които щяха да ми се случат. Все пак, след близо четири години в Прага, познавам града доста добре и мислех, че вече съм видяла всичко. Е, разбира се, не абсолютно всичко, нали разбирате, но имам предвид всичко най-хубаво и интересно. Колко много съм грешала!
Та както започнах да разказвам, денят започна съвсем обикновено с начало на нашата разходка трамвайна спирка Зборовска, откъдето поехме по десния бряг на река Вълтава в посока центъра. “Красиво е!”, помислих си, когато стигнахме до Карловия мост и с лека носталгия си спомних за трепетното вълнение, което изпитвах по време на първите си разходки по старинния мост. За четири години в Прага това вълнение неминуемо бе намаляло и усещането постепенно се бе заменило с едно ново чувство, чувство за нещо познато. Вървях бавно, за да не се събуди бебето в подрусващата се по паветата количка, и бавно съзерцавах моста, реката, парка Летна, народния театър, замъка Храдчани. Бавно. И изведнъж усетих, че това вълнение, което смятах за загубено, неусетно се е завърнало, а аз се бях потопила в приказната атмосфера на любимия град.
Пресичането на Карловия мост ни отведе в Мала Страна, където бях набелязала за посещение Vojanovy sady, градината с пауните. По това време на годината овощните дървета там цъфтят с пълна сила и човек може да съзерцава красотата им с часове.
И преди съм ви разказвала как в тази градина живеят и свободно се разхождат пауни, а днес се натъкнахме на интересното зрелище как мъжки паун ухажва женска.
Бавно обходихме всички алеи в градината и с това приключихме с познатите места, защото следваше голямата изненада за деня. Някъде в Мала страна се бе скътала една градина, която някак си все оставаше извън радара ми. Градини в Прага съм посетила много, коя от коя по-хубави и живописни, а тази, една от малкото, която ми бе останала, се бе притаила тихо и очакваше да й дойде времето. Е, времето дойде и аз прекрачих любопитно през красивата дървена порта, за да се изумя от великолепието й. От пръв поглед разбрах, че тази градина не е обикновена и ще се превърне в специално за мен място.
Валдщейнската градина или там, където се помещава чешкият сенат, е като излязла от приказките. Представете си всички онези вълшебни градини, за които писателите са ни разказвали в детските книги и са ни понасяли на шеметно приключение из тях. Е, Валдщейнската градина е като сътворена от перото на именно някой от тези големи майстори-разказвачи.
Любима моя, Прага! Колко ли още много изненади си ни подготвила?!
