Езерото Комо: живописните Варена, Беладжио и Менаджио
Тази година сбъднах една моя отколешна мечта – да отпразнувам рождения си ден в Италия. Много отдавна имах желанието, но все нещо изскачаше и осуетяваше плановете, докато тази година всичко се нареди както трябваше и успях да сбъдна своята мечта. Дестинацията, която избрахме, бе езерото Комо, а градчето, в което да отседнем, китната Варена. Четири дни на това райско място. Започвам с разказа …
Приключението ни започна рано сутринта в Прага, откъдето взехме полет за Бергамо. Полетът мина бързо и гладко, а при спускането над Италия видяхме отблизо заснежените Алпи.
Пристигнахме в Бергамо по разписание и се насочихме към ЖП гарата, откъдето искахме да хванем влака за Варена (Bergamo – Lecco, Lecco – Varenna). Цялото пътуване се оказа доста дълго, отне ни почти цял ден, но в мига щом се озовахме на брега на езерото, забравихме цялата умора и веднага се потопихме в атмосферата.
ВАРЕНА
Броени минути след като пристигнахме във Варена, вече се разхождахме по алеята на влюбените и съзерцавахме синия простор, който се ширна пред нас, а малко след това и първите гледки към колоритното градче.
Шарена и пълна с настроение – такива бяха първите ни впечатления от Варена. Цветни къщички, накацали плътно една до друга, симпатични кафенета на брега на езерото и много зеленина.
Центърът на града е също много красив с доминиращата църква San Giorgio (свети Георги) на фона на издигащата се зад нея планина.
В Италия освен да се разхождаме обичаме и да си похапваме от местните вкусотии. Сладоледи, пици, пасти, аперитиво … все най-любими храни, от които хапнахме обилно и с удоволствие.
Залезът над Варена бе черешката на тортата на този първи и така наситен с емоции ден. Малко след това се отдадохме на заслужена почивка.
БЕЛАДЖИО
На следващата сутрин се отправихме към пристанището, откъдето взехме ферибота за Беладжио. Пътуването трая 15 минути и бе изключително живописно. Най-напред се откри красива панорама към Варена, а с навлизането все по-навътре в езерото, гледката към заобиколящите го от всяка страна планини бе доминираща. Малко след това пристигнахме в Беладжио.
Беладжио веднага ни очарова със своята оживеност, уютни кафенета край брега на езерото и цветни магазинчета по стръмните улички. Уличките всъщност представляват една безкрайна върволица от стълби, които кръстосват града нагоре – надолу, и ние започнахме да се изкачваме по тях, за да опознаем центъра.
Съвсем случайно, след едно леко кривване от уличката, по която вървяхме, се озовахме в един великолепен парк с много зеленина.
А най-любимото ми място в цяло Беладжио несъмнено бе крайбрежната алея. Сините води на езерото, заобиколени от внушителните планини, поддържани алеи с пъстри цветя … тук можех да прекарам целия ден, седнала на някоя пейка, заобиколена от невероятния пейзаж.
МЕНАДЖИО
На третия ден от нашата почивка отново се качихме на ферибот и този път отплавахме към Менаджио. Градчето се намира на отсрещния на Варена бряг и пътуването с ферибота трае около 15 минути.
Централният площад и накацалите по него кафенета веднага ни очароваха. Избрахме най-кокетното от тях и седнахме на по чаша ароматно кафе, най-вкусните кроасани с крем от шам-фъстък и великолепната гледка около нас. Езерото Комо е изключително красиво, погледнато от всеки един от бреговете си.
След като се подкрепихме вкусно-вкусно, поехме по крайбрежната алея. Палми, цветни градини и още гледки … Вървяхме бавно и се наслаждавахме на красотата.
След това се разходихме из малкия и много симпатичен център. Един площад и две улици – това е всичко, малко местенце с голям чар.
Така приключихме с разходката в Менаджио и се насочихме обратно към пристанището, за да се върнем във Варена. Тук започна интересната част. Вятърът, който беше започнал да духа още от сутринта, се беше усилил доста и още щом започнахме плаването, усетихме как бушуващите вълни поклащаха ферибота по-силно от обикновено. Плаването вървеше що-годе добре до момента, в който капитанът не предприе остър завой, за да насочи курса към Варена, и тогава изведнъж лодката започна да се накланя заплашително ту наляво, ту надясно. Масите започнаха да се плъзгат от една страна на друга, столове, раници и други предмети започнаха да падат и да се търкалят по пода – “Като на Титаник”, помислих си аз. Цялото “преживяване” трая около минута, докато лодката не изправи курса и продължи отново сравнително спокойно по вълните. Една минута, която ме изплаши здраво и ми се стори цяла вечност.
ОЩЕ ОТ ВАРЕНА
Завърнахме се във Варена, където се надявахме, че вятърът нямаше да се усеща така силно, както в Менаджио, а изобщо не очаквахме, че тук щеше да духа още повече и щеше да се окаже невъзможно да се върви на открито. Единодушно се съгласихме, че бе време за следобедна дрямка.
След почивката вятърът продължаваше да бушува, но нали сме в Италия и сърцата ни не траеха да седим на едно място, решихме да излезем на следобедна разходка. Отпочинали и освежени, се отправихме към ботаническата градина във Варена.
Стъпаловидно разположена над брега на езерото, в градината има алеи за разходка сред разнообразна растителност и гледки, които се откриват от различните нива.
На следващото утро бе време да поемем обратно към дома, като не пропуснахме да изпием сутрешното си кафе с гледка и то каква. Ciao, Italia!
