Чешки Рай: приказна разходка в разгара на есента
Есента е в разгара си, а времето в събота бе повече от идеално за сезона. Разполагахме с идеалните условия да прекараме един чудесен ден сред природата. Премислихме различните възможности в близост до Прага и решихме да поемем към познатия ни природен резерват Чешки Рай. Там се озовахме “случайно” в началото на годината, когато планината Крконоше бе твърде негостоприемна за зимни преходи, в резултат на което променихме плана в движение и направихме прекрасен зимен преход сред скалите. Вчера тръгнахме пак натам, този път като основна дестинация за деня.
Веднага щом пристигнахме на паркинга, любезната дама, която събира таксата, реши проактивно да сподели с нас кои са различните маршрути, по които може да се стигне до скалите. От нея научихме подробно каква е сложността и продължителността на всеки един от тях, кой маршрут е дълъг само 1 км, кой е среден на дължина и и че най-дългият е 5 км от входа на резервата до самите скали. Един поглед ни беше достатъчен, за да установим, че и двамата сме на едно мнение и че искаме да прекараме повече време сред природата. Ето как тръгнахме по 5-километровата пътека от село Прахов до природната забележителност Праховски скали.
“Ама къде е пътеката?”, се зачудих веднага щом зелената маркировка ни отведе директно в море от злато. И тогава разбрахме – тази разходка нямаше да бъде обикновена. Това щеше да бъде една златна разходка. Приказната атмосфера, в която изведнъж попаднахме, щеше да ни съпътства по време на целия преход. Есенните листа бяха покрили земята така плътно, че пътеката не се виждаше, и само зелената маркировка по дърветата указваше пътя напред. Какво щастие! Малко са дните в годината, когато има такива перфектни условия през есента и можем да грабим от красотата на сезона с пълни шепи.
Шишарки, листа и борови иглички!
Златната гора!
Отражение
Праховски скали
Точно пет километра след началото на прехода, стигнахме до акцента за деня – Праховски скали. Намирахме се точно в подножието на скалния масив и оттук – нататък знаехме, че следващата част от маршрута щеше да ни задъха. Предстоеше ни да се изкачим най-отгоре по многобройните тесни стълби, изградени директно между високите скали. През януари по лед, а сега върху листа, отправихме се отново директно нагоре. Самото изкачване е много зрелищно, а гледката от върха на скалите – повече от великолепна. Седях най-отгоре и съзерцавах природната красота, а картината, която се откриваше пред мен, беше като някое великолепно майсторско творение.
Напълнихме очите с красиви гледки и сърцата с чудесни емоции. Отсега стискаме палци другия уикенд времето да бъде пак така хубаво, за да може да направим още някое есенно пътешествие из красивата чешка природа.
Благодаря, че прочетохте! До нови срещи!
