Град Телч и шарените къщи
Моравия – земя пълна с исторически градчета, паметници на културата и лозя. Моравското вино и значимите исторически обекти са известни из цялата страна и привличат целогодишно голям брой туристи. За първи път и ние се отправяме на пътешествие към източната част на страната и по-конкретно към цветния град Телч с приказната си атмосфера.
Събота сутрин станахме рано и се приготвихме за път. Прогнозата за времето беше обещала слънце и затихване на ураганните ветрове, които бушуваха последните два дни. Слънчево, но със зимни температури. Настанихме се в колата и поехме по магистралата към Брно.
Пътувахме спокойно, а край нас се редуваха пейзажи на гори в есенни краски и зелени хълмисти терени, така характерни за Моравия. Местните хора дори често наричат тези земи чешката Тоскана, заради характерния релеф и многобройните лозя.
След около час напуснахме магистралата и продължихме да пътуваме покрай малки, китни селца и обработваеми земеделски земи, а след половин час пристигнахме в Телч.
Насочихме се към историческия център и минахме през портата, която води към Стария град. Централният площад е огромен и с продълговата форма, а известните шарени къщи са наредени плътно една до друга от двете му страни. Цвят след цвят, пъстротата им е впечатляваща, а историческият център на града попада в списъка за световно културно наследство на ЮНЕСКО през 1992 г.
Разходката беше много приятна, заради интересната архитектура, но времето не беше на наша страна и макар да се бяхме облекли доста добре, ни беше изключително студено. Затова решихме да седнем в едно кафене и да се подкрепим с някоя топла напитка. А през прозорчето съзерцавахме красивия площад.
След затоплящата пауза продължихме с разходката и с интерес разглеждахме фасадите на къщите. След като ги обиколихме всичките, се насочихме към замъка в Телч, в който се влиза директно от площада.
Разходихме се в градините му и в прилежащия парк, после повървяхме още из малките улички на града и когато вече се бяхме наситили на красотата му, се насочихме да обядваме в ресторанта към замъка.
Дивеч. Това се предлагаше в менюто. Като човек, който не е свикнал да яде дивечово месо, да не кажа, че никога досега не бях яла, първоначално погледнах доста скептично над предложенията – сърнешки гулаш, сърнешки шницел и други подобни. Моите спътници бяха силно впечатлени от тези ястия и много искаха да ги опитат. Е, казах си, може би е време и аз да опитам нещо ново. Да видим!
Поръчахме ястията и зачакахме да ни ги донесат. С ръка на сърцето признавам, че сърнешкият гулаш беше изключително вкусен и много се радвам, че го опитах. Друг плюс на ястието беше, че традиционните кнедли можеха да се заменят с т.нар. брамборачки – мини картофени палачинки, които са супер вкусни. Комбинацията бе много сполучлива.
Вкусният обяд беше последната част от пътешествието ни в Телч. След като приключихме, се насочихме обратно към колата и към вкъщи. А пътят наобратно беше същинска наслада за душата. Сякаш пътувахме сред нежна обвивка от чисто злато, всичко около нас сияеше от есенните листа, обляни обилно в слънчева светлина.
Още снимки от Телч:
Последвайте ме в социалните медии:
