“Спомени от прашните тефтери”: Венеция – част втора

Разтварям отново страниците на “прашните тефтери” и продължавам с разказа за Венеция и нашето пътешествие дотам през 2017. Първата част може да прочетете тук.

22:18

Продължаваме с кратка маркировка:

Крайбрежна, просторна алея
Гледка към Giudecca и San Giorgio Maggiore
Минаваме през красиви мостчета над хубави канали
Стигаме до триъгълния връх на тази част от строва – лампа, гледка на всички посоки, просторна лагуна, морска шир
Тръгваме по Canale Grande и стигаме до Santa Maria della Salute – мащабна, грандиозна, величествена, насядали хора по стъпалата
Следва щура фотосесия
Разходка из малките улички, канали и мостчета из Dorsoduro – прекрасно, красиво и спокойно
Капучино за мама и приятна почивка на стълбите на един от по-тесните и красиви канали

Следва доста осезаем преход към Santa Croce. Изведнъж няма нито хора, нито забележителности, а монотонна подредба на блокове, къщи, еднакви канали и мостове. Не ни хареса. Santa Croce зае последно място в класацията ни, но за нея – малко по-късно.

След монотонното трамбоване преминахме в San Polo и разликата отново бе осезаема. Този Sestier ни изненада приятно и ни избави от протяжната Santa Croce. Най-силно ни впечатлиха грандиозната Chiesa dei Frari и прилежащата й камбанария, както и Campo di Polo – живописен площад, на който си направихме хубава почивка и презаредихме батериите. Разбира се, на този площад също има църква, но я реставрираха.

Отправихме се към Rialto, като по пътя се любувахме на китната атмосфера на San Polo. Излязохме на Canale Grande и съзряхме Rialto. Лично аз много се зарадвах, че ще може отново да се върнем в нашата част на Венеция.

Пресякохме канала и лека-полека се насочихме към хотела. Взехме си салатки за лека и вкусна вечеря и се прибрахме за освежаваща почивка. Дремнахме, починахме, хапнахме и след малко повече от час отново поехме навън ☺ Направихме си лека разходка по крайбрежната алея към San Marco. Разгледахме катедралата отвън – любувахме се на мозайките и мраморните стълбове и решихме на следващата сутрин да дойдем рано сутринта да разгледаме, преди да са дошли тълпите.

Решихме да минем по нови пътеки на обратния път и това беше наистина добра идея. Минахме по нови пътчета и се прибрахме в хотела, щастливи от вечерната ни разходка. Заспахме почти на мига и спахме непробудно до сутринта.

Сутринта станахме щастливи от факта, че се будим във Венеция ☺ И как да не сме щастливи – Венеция е прекрасна!

Закусихме и поехме на разходка. Днес беше един прекрасен ден, но за него ще разкажа по-натам, защото очите ни се затварят за сън.

Лека нощ от мистична Венеция!

22:57

ПС: Само ще си запиша набързо няколко ключови подсказки:

Човек №1 – Възрастният господин в кафенето: ”Lunga vita.”
Човек №2 – По-малко възрастен господин си върви из жилищната част на квартала и си пее колко е хубав животът. Поздравява ни и ни пожелава приятна разходка.
Поздравяваме се с една монахиня.
В заведението, в което седнахме да обядваме пица, ми пяха „Tanti auguri, Alice!”

Лека нощ! ☺

20.03.2017 09:57

Вече сме на летището и тъй като имаме време, си поръчахме по едно кафенце и ще използвам възможността да споделя впечатленията от вчерашния прекрасен ден.

Поехме на разходка към San Marco и уж бяхме рано там, но се оказа, че няма как 09:00 да е рано за тълпите туристи. Вече имаше опашка пред Campanile, опънати сергии и тълпи с народ по площада. Полюбувахме се отново на църквата отпред и отстрани и се гмурнахме в малките улички на Sestiere San Marco.

Заварихме как хората подготвят магазинчетата и ресторантчетата за предстоящия ден. Тълпите все още не бяха завладели квартала, но нашата идея беше да разгледаме и изследваме Castello и Canareggio.

И така започнахме едно чудновато преливане от един квартал към други два – най-прекрасните квартали във Венеция.

Потопихме се в една чудесна атмосфера сред много красива поредица от църкви и площадчета в Castello. Минавахме по малки мостчета над канали, които се извиваха в плавни или по-остри завои. На едно китно мостче, докато се любувахме на приказната атмосфера в квартала, ни се явиха приказните статуи на върха на една църква. Реших да предложа на мама една игра – да се обзаложим за колко време ще успеем да стигнем до църквата и тя веднага прие предизвикателството. Макар че църквата се намираше 2-3 мостчета напред по канала, моето предложение беше 15 минути, отчитайки факта, че венецианските улички представляват причудливи лабиринти и уж мислиш, че вървиш в правилната посока, а в реалност се отдалечаваш от мястото, на което искаш да стигнеш. Предложението на мама беше доста по-щедро откъм време – цели 40 минути, защото тя отчете и други фактори, освен горепосочените, а това, че по пътя ще срещнем други красоти, на които ще искаме да се насладим. Доста предвидливо от нейна страна, а аз нали съм овен и гледам право в целта. Определихме +- 5 минути отклонение, а която загуби, черпи с кафе другата. И така тръгнахме на мисия и нашата мисия беше да открием църквата с чудните статуи. А то коя ли не е ☺

Оказа се, че намирането й ни отне само 5 минути, явно сме задобрели във венецианското ориентиране, но по-голямата изненада беше, че вече знаехме тази църква – та това бяха двете църкви под ъгъл, разположение гордо и красиво в Castello точно на границата с Canareggio. Един живописен мост разделяше двата квартала. Църквите са разположени на голям по венецианските стандарти площад.

Почудихме се дали да не преминем още тук в Canareggio, но повървяхме още малко в Castello и излязохме на прекрасната крайморска алея с чудесна гледка към островите San Michele и Murano. След пресичането на още едно мостче вече бяхме в Canareggio и продължихме разходката си по морската алея.

13:00 (все още италианско време)

Вече сме в самолета и летим от около 20 минути. Продължавам с вълшебната ни история от вчера.

Известно време се поразходихме по крайморската улица и се наслаждавахме на преминаващите vaporetti и лодки. Вървяхме си така, докато някоя красива изненадка не ни притегли навърте към квартала. В случая това беше една красива църква, а до нея имаше и уютно кафене. Седнахме в него да отморим и да изпием по едно кафе. Там срещнахме Възрастен Господин, който още с влизането си поздрави гръмогласно с „Buongiorno!”. След това започна лек разговор с нас като ни попита от къде сме, а следващото му изказване не беше просто въпрос, а изказано твърдение: „Venezia e’bella, si?”. “Bellissima” бе точният ми отговор. На изпроводяк Възрастен Господин ни пожела „Lunga vita”.

След зареждащото сетивата кафе и преживяване открихме много големи и чудни красоти, до които стигнахме след лабиринт от тунели и мостчета. Но преди да успеем да стигнем по правилния път до църквата, която ни се беше разкрила от едно мостче, първо се озовахме на пътечка без продължение на морската алея. Разбира се, това за нас беше бонус, защото се насладихме на прекрасна гледка ☺

Звънците. Толкова са интересни и перфектно лъснати в повечето случаи. Тук специално забелязахме звънци – лъвове.

Преминахме въпросното мостче и за малко да пропуснем тунелчето за църквата. Преминахме и пред нас се откри спираща дъха гледка. Мама даже се качи на единственото мостче без перила, което видяхме.

А след красивия площад имаше мостче в посока към морето и от него се озовахме на алея – тераса с гледка към морето, вързаните лодки и отсрещните острови. В обратната посока се снимахме на едно кейче при лодките.

С продължението нататък преминахме под поредица от арки, повървяхме по един от прекрасните канали на Canareggio и … се озовахме на нашата църква – Madonna dell’Orto.

Любимото ни място и ние отново сме там. Енергията е неописуема. Правим обиколка на църквата и отстрани виждаме високото и разбира се, наклонено Campanile. Нататък след прекрасни канали стигаме до Campo S.Alvise – малко, уютно, закътано, красиво площадче, на което правим пауза. Следва разходка от час – два в нетуристическата част на квартала, в жилищната и там срещаме По-Малко Възрастен Човек, който върви насреща и си пее “La vita e’ bella” и ни пожелава “Buona passeggiata!”.

Правим леко преминаване към частта, която посетихме първия ден, в района на дървеното мостче с гледката към морето и излизаме на един от най-любимите ми канали – Canale di Canareggio. Усещам, че вече е обедно време, 13:30 минава, и започваме да оглеждаме заведенията, за да изберем къде да хапнем пица и да ме поздравят за „рождения ми ден“, но за тази история ще разкажа по-късно. Скоро очквам да кацнем и бих искала да се насладя на гледката.

Baci :*

Следва продължение …