“Спомени от прашните тефтери”: Венеция – част първа

Страстта ми да разказвам за пътешествия в “Жербо” е отколешна, а трепетът ми към пътуванията съществува откакто се помня. Едно от любимите ми занимания винаги е било да си записвам впечатленията от посетените места в някое тефтерче, тетрадка, в телефона или на лаптопа . Кога по-кратки бележки, кога цял пътепис. Отдавна забравени бележки, които открих наскоро из “прашните тефтери”, а разказите ме върнаха назад във времето към едни забележителни преживявания.

Така се роди идеята да започна рубриката “Спомени от прашните тефтери”, където да разказвам за минали пътувания така, както съм записала емоцията тогава. Без редакции и без корекции, за да запазя усещането, което ме е завладяло в онзи момент. За начало на поредицата се връщам към 2017 година и едно много любимо пътешествие, което направихме заедно с моята майка.

Първа спирка от “прашните тефтери”: Венеция 🙂

Венеция е Лагуна

17.03.2017 10:56

Вече сме в самолета и си мисля, че днес е прекрасен ден за полет. Времето е спокойно, предимно облачно, но отвреме – навреме проблясва по някой слънчев лъч, за да ни подсети, че сме във ваканция. Настанени сме на седалките и сме в очакване за излитане.

21:38

Венеция, Венеция, Венеция!!!

Красота, великолепие, приказност. Безвремие.

Градът ни посрещна с широка, слънчева усмивка и ни озари с великолепието и очарованието си. Веднага я обикнахме и разбрахме, че ще ни хареса и то много.

Пътуването със самолета мина съвсем нормално. Когато кацнахме, много бързо се ориентирахме към автобусите и се качихме на първия заминаващ от летището към града. За наша изненада голяма част от дърветата бяха цъфнали и се любувахме на красивите им розови и бели цветове. Дребни цветенца бяха нашарили тревата, а тук – там се срещаха и нарциси.

Когато пристигнахме във Венеция, се огледахме, за да решим накъде да поемем. В този момент ми звънна Мими ☺ и си поприказвахме малко.

Не ни трябваше много време, за да изберем посока. Около минута ни беше нужна, за да съзрем и да се отправим към най-близкия мост, който ни отведе към Canale Grande. Още с изкчаването на първите няколко стъпала бяхме запленени от гледката, която се ширна пред нас. Хем е същото като на картичките в интернет, хем има нещо много по-силно, което може да се усети само на живо.

Запленени, поехме на бавна разходка. Не след дълго се озовахме на силно оживена улица, по която повървяхме малко, докато не съзряхме отдясно излаз над Canale Grande. Настанихме се удобно на стълбите, запленени от красивата гледка и песента на чайките над нас, и се наобядвахме с вкусните сандвичи, които си носихме от вкъщи. След което се върнахме към улицата, от която се бяхме отклонили леко, и тъй като по нея имаше доста хора, а това не ни се понрави, свихме по типична тясна уличка и се озовахме на по-малък и много красив канал. Така започна нашата вълшебна първа разходка в Canareggio.

Il Sestiere di Canareggio е изпълнен с много и най-различни мостчета, канали и каналченца. Изключително много ни впечатли, когато достигнахме до края на града и видяхме магистралата над морето, по която бяхме дошли едва преди няколко минути. Разхождайки се леко и небрежно, се озовахме на “шоколадовата” пейка с вълшебната морска гледка и тишина ☺ Става дума за една прекрасна пейка на крайморската алея, а около нас само чайки и плуващи лодки в синьото море. И цялата тази красота само за нас ☺ Подсладихме се с вусен шоколад – оттам идва и името на “шоколадовата” пейка и продължихме да откриваме неземните красоти на Canareggio.

Вървяхме без цел и посока, но тъй като няма случайни неща, едно след друго пред нас се откриваха вълшебни местенца. Едно от местата, които ме впечатли силно, е дървеният мост над канала, който се влива в морето, а когато се обърнеш на другата страна, виждаш ъглова сграда с чупка и канал, който сякаш е леко пречупен. Красота!

И така, от канал на канал, през мост към друг вървяхме си и си въздишахме. А малките странични улички са около 50-60 см широки и в дъното на една такава уличка видяхме канал, зад него сграда, а зад нея стърчеше кула. Красота! От следващата уличка по същия начин надничаше част от църква. Минахме през лабиринт от мостове и канали и се озовахме на моста към Campo della Madonna dell’Orto …. за да ни спре дъха. Останахме на моста една камара време и просто си седяхме там и съзерцавахме червения площад, църквата и кулата – великолепие!

Усетих много силна енергия на това място и се настаних в средата на площада. А около мен мама обикаляше и се оглеждаше така, сякаш искаше да запамети вечно и най-малкия детайл от това вълшебно място.

18.03.2017 06:20 – Отваряме очи във венецианското утро

Всъщност, в първоначалната идея за “лежерна” разходка съществуваха няколко отправно – контролни точки – през Rialto и San Marco към Castello и нашия хотел. Но … и това е хубаво „но“ … един щастлив лабиринт от живописни канали и красиви, различни мостчета ни отведе в Canareggio. И спомняйки си за това на следващия ден, тази пъстроцветна разходка ме накара да се влюбя във Венеция. Като затворя очи сега, си представям първо канала, който води до края на града (допълнителна бележка – едва по-късно разбрахме, че това е Canale di Canareggio), после тихата “шоколадова” пейка и черешката на тортата – Campo della Madonna dell’Orto.

След като се полюбувахме на прекрасните площад и църква, включихме GPS-а, за да може да сме сигурни, че тръгваме в правилната посока. А в чудноватата венецианска мрежа от канали, никога не можеш да бъдеш 100% сигурен, че ще стигнеш там, накъдето си се запътил. И сега само набързо ще маркирам това, което ни впечатли силно по пътя към хотела:

Към всяка църква, а те са много, има Campanile – а почти всяка кула е наклонена … почти всяка – Къде тогава ми хвалите кулата в Пиза 😉
Двете църкви една до друга под ъгъл
Глъчката по централните улици
Морската гледка от алеята над San Marco (Да, някакси успяхме да пропуснем площада с прилежащата му църква и да излезем над тях ☺)
Изумителната гледка към Giudecca (по-късно разбрахме, че сме се любували на Isola di San Giorgio Maggiore)
Големите, красиви, бели мостове със стълби по крайбрежната
Чайките
Via Garibaldi

Настанихме се в хотела за кратка, заслужена и зареждаща почивка и с нови сили поехме на вечерна разходка. Точно срещу хотела видяхме, че има прекрасна витрина с Gelato Artigianale и веднага се залепихме за нея ☺ Грабнахме си по две топки вкусен сладолед – за мен страчатела и банан, а за мама страчатела и лешник, и се насочихме към крайбрежната улица, за да видим … Залеза.

Нашият първи красив и неземен залез над венецианската лагуна … Giudecca (San Giorgio Maggiore), морето, Венеция и залязващото слънце. И ние там – хапваме сладолед и се наслаждаваме на най-прекрасна гледка.

Само набързо ще маркирам вечерната ни разходка, за да мога да се приготвя за новите приключения:

Крайбрежната алея и каналите около нея
Гондола с певец, плъзгаща се по един от страничните канали, акордеонист и цигулар, влюбена двойка, усмихнато момиче показва пръстен – и ако това не е клише, здраве му кажи ☺
San Marco – площад, църква, камбанария, часовникова кула, кула, вълшебната песен на камбаните
Разходка по уличките – площадчета, канали, каналчета, църкви
Ponte Rialto
Pizza Margherita + pane con olive
Следваме табелките – стрелки за San Marco и минаваме по друг и все така чудесен път
San Marco
Крайбрежната улица
Хотела – почивка, релакс и сладък, венециански сън.

08:32

„Si e’ sempre dato per scontato che Venezia e’la citta’ideale per una luna di miele, ma e’un grave errore. Vivere a Venezia, o semplicemente visitarla, significa innamorarsene e nel cuore no resta piu’posto per altro.” – Peggy Guggenheim (Мой превод: Винаги се е считало за даденост, че Венеция е идеалният град за меден месец, но това е огромна грешка. Да живееш във Венеция или просто да я посетиш означава да се влюбиш в нея и в сърцето ти да не остане място за друго.)

Изпихме първото си кафе, закусихме и вече бяхме готови да изследваме Castello ☺

19.03.2017 08:39

Добро утро от вълшебна Венеция!

Съвсем телеграфно ще маркирам приключенията от вчера, защото вече сме закусвали и ни очкават нови ☺

Преди обед – посветен на Castello:

Нагоре по улица Гарибалди
Плод – зеленчук в лодка
Местни хора, тръгнали на ранен пазар
Campo и Chiesa di San Pietro
Китни малки и по-големи канали, мостчета, площад и площадченца
Разходка в градини/парк
Кафе на малко площадче
Ненадейно връщане на улица Гарибалди малко над лодката с зеленчуци ☺
Крайбрежна алея – разходка по протежението й
Разходка в квартала след края на алеята
Почивка в хотела

След 12:00 – имаме нова цел и това са красивите куполи, които виждаме на отсрещния бряг на Венеция. Тръгваме по крайбрежната алея в посока Ponte all’Academia, за да можем да преминем от другата страна:

Разходка от Sestiere di Castelo към Sestiere di San Marco
Почивка на Campo San Stefano
Ponte All’Academia – прекрасна гледка на Canale Grande

Пресякохме от другата страна и се огледахме, за да изберем посока. Съзряхме две алтернативи – тясна уличка, претъпкана с народ, която водеше право към куполите и широка, почти безлюдна улица, която водеше към морето – брега, който гледа към Giudecca.

Спирам за момента дотук, за да се отправим към новото пътешествие за деня ☺

A presto! (До скоро!)

Следва продължение …