“ИМА ЛИ МЕСТА В РАЯ?” – ЛИЧНА СРЕЩА С ЛЮБОВТА

Книгата на Даян Шаер „Има ли места в Рая?“ попадна в ръцете ми преди седем дни и тогава нямах ни най-малка представа какво приключение ме очаква с нея и как тя ще промени временните ми нагласи към четенето. А именно липсата на такова. 

Книга, която четеш с лекота … Книга, която искаш никога да не свършва … Започнах да я чета в една уютна неделя. Любимото чувство да се разположиш удобно вкъщи, да си приготвиш кафе и да разгърнеш страниците на една вълнуваща книга. Някакво странно вълнение ме обхвана, силно чувство ме свърза с тази книга и аз я обикнах още с първите редове. Сюжетът върви така леко и веднага те потапя в сирийската атмосфера. Страница след страница личните истории на героите се разгръщат пред теб, читателя, и ти веднага ставаш съпричастен с историята на Сарая, сестра ѝ Рема, техните братя и родители. Редом с тях се изграждат и мъжките образи на двамата приятели Хайдар и Салем. 

Историята върви така леко и непретенциозно. Удоволствие да четеш. Книгата може да се прочете на един дъх, но аз изчаквам с нея. Не бързам. Искам да ѝ отдам нужното време. Искам да ѝ се наслаждавам максимално дълго. За мен развръзката тепърва предстои.

Какво ми даде тази книга? Тя запали у мен искрата отново да чета. Подаде ми нежно ръка и ме преведе отново в литературния свят.

03/02/2021

*********************************************
Прочетох я. Книга, която докосва. Книга, която вълнува.

Сълзи премежиха очите ми на последните редове. Неочаквана развръзка. Щастлива? Трудно би могло да се каже. Може би. Войната ограбва, войната разбива, войната безмилостно отнема. Войната понякога запазва и връща. С цената на какво? С цената на един запазен живот. Опустошен, но запазен и готов да се възроди.

04/02/2021

********************************************

Любими цитати от “Има ли места в Рая?”

“Спомените, снимките и старите предмети са нещо много повече от остатъци. Дори могат да бъдат истински скъпоценности, когато зад тях се крие история, в която има любов.”

***

“Гледам те и виждам магистрала в очите ти. Пътуваш. Живееш. Мечтаеш. Но не си тук. В никакъв случай.”

***

“Цял живот търсиш някого, с когото да остарееш, а когато го намериш, вече не искаш да остарявате заедно, защото звучи като някакъв край. Искаш да живеете.

Цялото ми тяло чувстваше някаква неутолима жажда за живот. Исках да правя с него толкова много неща, да му разкажа живота си, тайните, да го целувам цяла нощ …

Изпитах една силна, зашеметяваща, луда любов да залива сетивата ми.”

***

“… душите винаги се намират. Чрез любовта. Чрез детайлите. И под небето, което не разделя, а събира хората. Само трябва да следвате пътищата им, защото душите знаят. Знаят къде са сърцата, които ни обичат. “

***

“И ето как сърцата им никога не се бяха напускали, макар и да бяха разделени през времето и пространството на този живот. Защото ако понякога съдбата ни отнеме нещо, то чрез любовта отново можем да го върнем. “