Изненадваща отбивка до Český ráj: Prachovské skály

Когато плановете се окажат невъзможни за изпълнение, тогава започваме да импровизираме. Така днес се озовахме в Чешкия рай, но не това беше идеята ни, когато тръгнахме от вкъщи рано сутринта.

Напълно екипирани и подготвени за преход в дълбокия сняг в любимата ни Krkonoše, планината се оказа твърде негостоприемна и не ни допусна в пределите си. Силен вятър, клонящ към ураган, много ниски отрицателни температури, силен снеговалеж. Когато гледахме прогнозата, имахме едно на ум, че времето не е най- подходящото за преходи, но досега винаги бяхме успявали да намерим завет и приключения в гъстите борови гори и това ни даде надеждата, че и днес ще успеем да прекараме деня в планината. Да, ама не. Този път вятърът вилнееше здраво дори в най- ниските части. Пристигнахме в Špyndlerov mlyn само за да установим, че в този ден планинарството не е възможно. Е, случва се. Рисковете на зимната планина.

Нямаше място за двоумене. Обърнахме обратно и по пътя започнахме да размишляваме върху план Б. Какво друго може да видим по пътя между Прага и Krkonośe? Разгледахме картата и отговорът изплува пред очите ни – Чешки рай и скалната местност Prachovské skály.

План Б в реализация

За Чешки рай съм ви разказвала и преди, когато посетихме Hruboskalsko. А днес се разходихме в другата известна и голяма скалиста местност в природния резерват – Prachovské skály. Покрити със сняг и лед, най – високите скали се издигат на 40 метра височина. Множество пътечки се промушват из каменната гора, малки и тесни стълби криволичат нагоре – надолу и дават възможност на посетителите да се разходят както в основата на скалите, така и да се изкачат най – отгоре и да се любуват на ширналата се панорамна гледка. Внимателно подхванахме по малките заснежени стъпала нагоре.

Когато се изкачихме, се озовахме в близост до две тераси, специално построени за наблюдение на скалистата местност. Последователно посетихме и двете, за да съзерцаваме природния феномен от всички възможни ъгли.

Vyhlidka Českého ráje

Vyhlidka Miru

Панорамите и от двете места бяха много красиви. След като се насладихме напълно на ширналите се гледки, направихме и кратка разходка във високата част.

След което поехме по стръмните стъпала надолу. 40 метра сняг и лед. Крачка по крачка, държейки се здраво за металния парапет, се борихме със стръмните, малки и силно заснежени стъпала.

След като приключихме успешно със спускането, което ми се стори цяла вечност, се озовахме в основата на грамадната скалиста маса, откъдето можехме да усетим с пълна сила грандиозността и величието на огромните скали. И да си отдъхнем в безопасността на равното.

Макар и да не беше планирана, отбивката до Чешки рай ни хареса много, особено сега, когато снегът е натрупал и придава още по-голямо очарование на природната забележителност. На нас тази разходка ни беше много приятна. Надявам се и на вас да ви е било интересно. До нови срещи! 🙂