От Medvědín до Vrbatovo návrší – зимна приказка в планината Krkonoše
Обичаме снега, обичаме и планината! Природата e несравним художник, който твори най-красиви картини през зимата. А когато и условията са перфектни, на нас не ни остава нищо друго освен да се впуснем в едно истинско зимно приключение.
Събота рано сутрин напускаме Прага и се отправяме на север към Špindlerův Mlýn, курортно градче в планината Krkonoše. Пътуването трае около два часа. За да започнем прехода, решихме да се качим на седалковия лифт до връх Medvědín (1235 м) и оттам да вървим по билото на планината до извора на река Елба.
Пътуването с лифта веднага ни пренесе в зимна приказа и за около 10 минути бяхме на върха. Оттам поехме по червената маркировка, която води към началната точка на река Елба.
Времето беше прекрасно и ние бяхме в пълен захлас от причудливите картини, нарисувани със снежен замах. Ясно небе, ярко слънце, никакъв вятър – най-подходящите и благоприятни условия за зимна планина.
След известно време пътеката ни отведе до хижа Vrbatova bouda и връх Vrbatovo návrší, намиращи се на билото на планината на 1412 м височина. Това място дава начало на множество туристически пътеки – към извора на Елба (тази, която вече следвахме), към долината на реката, към водопада Pančavský vodopád и още, и още.
Хижата и върхът са кръстени на Václav Vrbata, който е загинал трагично в местността по време на международно ски състезание на 24 април 1913 заедно със своя приятел Bohumil Hanč. Двамата се познавали от времето, когато са служили в кралската войска и са били заедно на мисия в Сараево. В злополучния ден Bohumil Hanč е участвал в ски състезанието, а Václav Vrbata го е подкрепял, когато в планината ненадейно се извила буря, която отнела живота на двамата приятели. Историята им дала тласък за създаването на планинска спасителна служба в Krkonoše, а в тяхна чест върхът и хижата са кръстени на Vrbata.
На това място свършва червената пътека, която следвахме досега и оттук – нататък трябваше да следваме пътеката, маркирана в жълто. От указателните табели се ориентирахме в коя посока да поемем, но пред нас се появиха няколко предизвикателства. Напред снегът ставаше изключително дълбок и тъй като нямахме нито снегоходки, нито ски, на всяка стъпка затъвахме до коляното. Също така, цветът на маркировката не се виждаше никъде заради натрупалия сняг, а колчета за зимна маркировка нямаше. Без ясно обозначен път и необходимата екипировка беше невъзможно да продължим нататък. А докато разучавахме обстановката и обмисляхме какво да предприемем, изведнъж се спусна мъгла. За броени секунди времето се промени и слънцето се скри зад ниските облаци, които забулиха планината. Причините да спрем дотук станаха твърде много и така решихме да оставим посещението до Елба за друг път.
От Vrbatova bouda поехме обратно към Medvědín и този път пейзажът изглеждаше съвсем различно в млечно сив цвят. И все така пленяващо красиво!
На слизане зимната картина продължаваше да ни очарова, чувствахме се щастливи да бъдем тук и сега и да се любуваме с очите си на причудливите форми.
А къде може да попаднеш на мечки в Krkonoše? Разбира се, че в Medvědín (Medvěd на чешки означава мечка). С наближаването ни обратно към върха съзряхме една, но в нашата среща нямаше нищо притеснително – мечката бе дървена 🙂 Дървените мечки са общо седем и любимо занимание на семействата с малки деца е да се опитат да открият къде се крият всички мечки.
Неусетно стигнахме отново до лифтената станция и знаехме, че краят на нашето приключение наближава. Снежната планина ни подари един прекрасен зимен ден, изпълен с много красота, който със сигурност ще помним дълго време.
