Sněžka – коледен преход до най-високия връх в Чехия

На 26 декември коледните трапези и виртуалните празненства със семейстото бяха вече зад гърба ни и двамата с Габор се събудихме настроени на приключенска вълна. Станахме рано сутринта, нарамихме раниците и поехме към национален парк Krkonoše – планината, която се издига в Чехия и Полша, а границата между двете държави преминава точно по билото и символично разделя най-високия връх на две. Krkonoše е един от четирите национални парка в Чехия, а курортното селище Pec pod Sněžkou предлага няколко начални точки за преход към Sněžka – най – високият връх на планината и в цяла Чехия. Ние започнахме нашето зимно приключение именно от Pec.

Времето беше прекрасно за зимно планинарство – слънчево, ясно, безветрено и ние поехме нагоре към върха по вече познатия ни от предишни преходи маршрут. От Pec последвахме зелената маркировка, която ни преведе през красивата заснежена гора нагоре към планинското било, а още с първите стъпки в гората бялата гледка ни очарова и изпълни с щастие.

След около час изкачване, излязохме от гората и пред нас се откриха чудесни зимни гледки към заснеженото било и планинските върхове. Истинска бяла Коледа!

От този момент нататък оставихме зелената маркировка и продължихме нагоре към върха, следвайки жълтия цвят. Отначало жълтата пътека беше сравнително равна и ни водеше през чудно красивите зимни гори. Тук вече усетихме и първата промяна във времето – облаци започнаха да се приближават бързо, не след дълго слънцето се скри, а малко след това заваля и сняг.

Изведнъж пред нас за първи път се откри гледка към целта на днешното ни изкачване, а именно връх Sněžka. Гледката много ни зарадва и ни даде нови сили да продължим напред, а те ни бяха нужни за финалното стръмно изкачване. Напред към върха!

Вече сме на връх Sněžka – най-високата точка в Чехия. Зимна приказка!

Sněžka е висока 1603,3 метра, а държавната граница с Полша минава точно през върха и е отбелязана с колчета. Направихме няколко крачки и в Полша 🙂

На върха не можахме да останем дълго, заради силния вятър, който бушуваше горе, затова направихме кратка почивка на завет, насладихме се на гледките и започнахме спускането надолу бързо, но с повишено внимание, за да не паднем по хлъзгавия наклон. След като се справихме успешно с най – стръмната част от спускането, се обърнахме назад за един последен поглед към върха, след което продължихме със спускането надолу щастливи и заредени с положителни емоции 🙂